ЕфПиСи ЕООД

ЕфПиСи ЕООД

BCLeasing

С настоящите разяснения ще се опитаме да Ви помогнем, като наши бъдещи клиенти и лизингополучатели, да се ориентирате по-лесно в българското законодателство, отнасящо се до финансовия лизинг и неговото прилагане в търговската практика.

Определение

Съгласно Глава двадесет и трета на Търговския закон (ТЗ) договорът за лизинг се разглежда като договор за наем по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но с допълнителни по-специални условия.

Характерното за договора за финансов лизинг е задължението на лизингодателя да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя, и да я предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение, при което лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на неговия срок. Рискът от погиването или повреждането на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя. Лизингодателят по договор за финансов лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърляне на собствеността върху вещта.

Счетоводно третиране

Съгласно т. 1.4. от Националния счетоводен стандарт 17 (НСС 17) договорът за финансов лизинг е договор за наем, при който наемодателят (лизингодател) прехвърля на наемателя (лизингополучател) всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху вещта и нейното ползване и същевременно отговаря най-малко на две от следните три изисквания, от които първото е задължително:

а) договорът трябва да съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху вещта на наемателя (лизингополучател);

б) прехвърлянето на собствеността да се извършва към края на срока на договора;

в) срокът на договора да покрива по-голямата част от полезния срок на използване на вещта.

Данъчно третиране

Съгласно Чл. 31, ал. (1) от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) финансов лизинг е този договор за наем, в който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху лизингованата вещ на наемателя (лизингополучател), както и поне две от следните три условия:

а) прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху вещта;

б) срокът на наемния (лизингов) договор да покрива по-голямата част от полезния срок на използване на вещта;

в) прехвърлянето на собствеността да се извършва към края на срока на договора за лизинг.

Данъчното законодателство определя договора за финансов лизинг като продажба на отдадения актив (отдадената вещ), а наемателят (лизингополучател) се смята за купувач (ЗКПО, Чл. 31, ал. (2)).

Счетоводно отчитане на финансовия лизинг при лизингополучателя (т. 4, НСС 17)

а) лизинговите вноски, определени в договора, се отчитат като задължение;

б) наетия чрез договора за финансов лизинг актив се записва по продажната му цена, определена в договора;

в) начислява амортизация на наетия актив;

г) отчита като разход за бъдещи периоди разликата между продажната цена на наетия актив и общата сума на договорените лизингови вноски; този разход се отчита в текущия период пропорционално на направените плащания в общата сума на договорените лизингови вноски;

д) отчита като намаление на дългосрочното си задължение изплатените вече суми по договора за лизинг.

Съгласно т. 7 от НСС 17 извършените от лизингополучателя разходи, свързани с подготовката и сключването на договора за лизинг (комисионни, такси и др.) се отчитат като разходи за дейността за текущия период.

Данъчни ограничения

Съгласно Чл. 26, ал. (2) от ЗКПО лихвите, съдържащи се във вноските по договор за финансов лизинг, се признават за разход при данъчното облагане, но ако максималният им размер отговаря на условието по ал. (1) от Чл. 26 на ЗКПО.

Това условие гласи:

Максималният размер на признатите за разход лихви не може да превишава сумата от прихода от лихви, увеличена със 75 % от положителния финансов резултат, без приходите и разходите от лихви.

Частта от лихвите, превишаваща този максимален размер, се отчита като увеличение на финансовия резултат (ЗКПО, Чл. 23, ал. (1), т. 18).

Лихвите по договор за финансов лизинг (и по банков заем) се признават за разход (до посочения по-горе размер) само ако размерът на привлечения капитал е по-голям от двукратния размер на собствения капитал (ЗКПО, Чл. 26, ал. (5)). Целта на това ограничение е да се стимулира капитализацията на предприятията.

Когато лихвата по договор за финансов лизинг е до размера на законната лихва сделката се счита за освободена доставка и не се облага с ДДС (Чл. 36, т. 1 от Закона за ДДС).

Законната лихва е основният лихвен процент на БНБ увеличен с 10 пункта (Чл. 86 от ЗЗД и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби към ЗКПО).